Поезия и вино
Хиляди пловдивчани и гости на града изпълниха калдъръмените улици на Стария Град, за да посетят китния фестивал „Дефиле на младото вино“ този уикенд. В една от възрожденските къщи атмосферата беше поетична, приятелска и задушевна. С пълни чаши и широки усмивки ценителите на хубавото вино идваха в „Бялата къща“, за да се насладят на опияняващата поезия на Ангелина Талева. Темата за виното се превърна в средство на изкуството, в поетическо вдъхновение и извор на литературно творчество. Ценител на традиционните български вина, Ани посвети няколко тематични стихотворения за най-древната напитка: виното. И както философът е казал, човек трябва винаги да е пиян, но от какво: от вино, от поезия и от добродетели?
„Поезия и вино“ представи една цветна палитра от музика и стихове. Специални гости за откриването бяха три талантливи пловдивски деца, които вложиха сърце и душа, за да зарадват публиката. Много лично и въздействащо беше изпълнението на пиано на Георги Видев. Той изсвири „Гайдарче“ и „Robot Rock“ за майка си Ангелина и доказа, че талантът се предава от поколение на поколение. Връзката майка и син бе впечатляваща и трогна малки и големи. Аплодисменти получи прекрасната Дейми Велчева за изпълнието на „Пиеса“ от Шуман, а магията на цигулката на Белослава Петрова завладя ентусиастите, които продължиха своето пътешествие по витите улички на най-стария град, древен и вечен.
Опияняваща поезия
Бяло
Когато лятото пари
и пали огньове в душата ти,
а вечерите дирижират
хора на немирните щурци,
е време да приемеш
чаша студена песен.
Бялото вино,
на което летните вечери
издават своите тайни.
А ти освежаваш сетивата си
и спокойно пристъпваш в нощта.
Червено
Допряла устни до стъклото,
изпивам червената уханна течност.
Накрая капките се стичат
като при вливка – дарена банка кръв.
Но моето спасение,
лекарството при уморени делници,
е виното,
което е събрало слънцето.
Земя-лоза
и опитни ръце, танцуващи в беритба.
Розе
Любим момичешки цвят.
Наситена куклена нежност,
смях и плитки.
Аромат на маслодайна роза,
изчервяващ се грозд
на среща с късното слънце.
Леко, лятно и омайно.
Розе във твоите ръце.
Х Х Х
Р омолят глътките
О майно е виното
З апомнило лятото
Е дно момче
Х Х Х
Аз така ги умея чувствата –
като гълтам огньове.
И връхчетата на косата ми
светят от припламващи въглени.
С Мавруда – самодивата
убождаме стъпалата си всяка нощ.
Всяка нощ кръвта ни попива в земята.
С Мавруда танцуваме лудешки танц,
мятаме червени коси, погледи – искри.
И как пък не се намери някой
да помете ливадата?
Да махне завистливи погледи.
Те ни бодат, те разпукват душите ни.
Мавруда се превърна в история.
Аз – в обикновено момиче.
Понякога нощем пак се събираме
и отпиваме глътки потайност и свежест.
Автор: Ангелина Талева
Стихосбирките на Ангелина Талева може да намерите на сайта на plovdivlit
