Дефиле на младото вино “Поезия и вино”

Поезия и вино

Хиляди пловдивчани и гости на града изпълниха калдъръмените улици на Стария Град, за да посетят  китния фестивал „Дефиле на младото вино“ този уикенд. В една от възрожденските къщи атмосферата беше поетична, приятелска  и задушевна. С пълни чаши и широки усмивки ценителите на хубавото вино идваха в „Бялата къща“, за да се насладят на опияняващата поезия на Ангелина Талева. Темата за виното се превърна в средство на изкуството,  в поетическо вдъхновение и извор на  литературно творчество. Ценител на традиционните български вина, Ани посвети няколко тематични стихотворения за най-древната напитка: виното. И както философът е казал, човек трябва винаги да е пиян, но от какво: от вино, от поезия и от добродетели?

„Поезия и вино“ представи една цветна палитра от музика и стихове. Специални гости за откриването бяха три талантливи пловдивски деца, които вложиха сърце и душа, за да зарадват публиката. Много лично и въздействащо беше изпълнението на пиано на Георги Видев. Той изсвири „Гайдарче“ и „Robot Rock“ за майка си Ангелина и доказа, че талантът се предава от поколение на поколение. Връзката майка и син бе впечатляваща и трогна малки и големи. Аплодисменти получи прекрасната  Дейми Велчева за изпълнието на „Пиеса“ от Шуман, а магията на цигулката на Белослава Петрова завладя ентусиастите, които продължиха своето пътешествие по витите улички на най-стария град, древен и вечен.

Опияняваща поезия

 

Бяло

Когато лятото пари

и пали огньове в душата ти,

а вечерите дирижират

хора на немирните щурци,

е време да приемеш

чаша студена песен.

Бялото вино,

на което летните вечери

издават своите тайни.

А ти освежаваш сетивата си

и спокойно пристъпваш в нощта.

 

Червено

Допряла устни до стъклото,

изпивам червената уханна течност.

Накрая капките се стичат

като при вливка – дарена банка кръв.

Но моето спасение,

лекарството при уморени делници,

е виното,

което е събрало слънцето.

Земя-лоза

и опитни ръце, танцуващи в беритба.

 

Розе

Любим момичешки цвят.

Наситена куклена нежност,

смях и плитки.

Аромат на маслодайна роза,

изчервяващ се грозд

на среща с късното слънце.

Леко, лятно и омайно.

Розе във твоите ръце.

 

Х  Х  Х

 

Р омолят глътките

О майно е виното

З апомнило лятото

Е дно момче

 

Х  Х  Х

Аз така ги умея чувствата –

като гълтам огньове.

И връхчетата на косата ми

светят от припламващи въглени.

С Мавруда – самодивата

убождаме стъпалата си всяка нощ.

Всяка нощ кръвта ни попива в земята.

С Мавруда танцуваме лудешки танц,

мятаме червени коси, погледи – искри.

И как пък не се намери някой

да помете ливадата?

Да махне завистливи погледи.

Те ни бодат, те разпукват душите ни.

Мавруда се превърна в история.

Аз – в обикновено момиче.

Понякога нощем пак се събираме

и отпиваме глътки потайност и свежест.

Автор: Ангелина Талева

 

Стихосбирките на Ангелина Талева може да намерите  на сайта на plovdivlit